[ Page principale | La Bible ]

 

 

 

 

 

ВЯРАТА  В

 

 

 

 ИСУС      ХРИСТОС

 


НИ  ЕДНА  ВЯРА

____________________________________________

        

         Няма да питаме: „В  КОГО вярвате?“. Защото, естествено, вие вярвате в Бога; но, вероятно, в някакъв Бог, отговарящ на вашите собствени представи: един „добър Бог“, което ще рече, снисходителен към собствените ви слабости и строг към чуждите. Бог, чието съществуване разумът ви няма как да не приеме, но Бог, който искате да бъде колкото се може по-далече от вас.

         „Ти вярваш, че Бог е един; добре правиш - казва Библията - : и бесовете вярват и треперят“. - (Яков 2: 19).

         Виждате в каква компания ще се окажете, ако се задоволявате единствено да допускате съществуването на Бога.

         Ние няма да ви питаме и „В КАКВО вярвате?“ Защото, вероятно, ще отговорите: имам си своя вяра, своя религия, дори съм практикуващ... - без да давате повече пояснения. Но думата вяра е разтегливо понятие и, следователно, употребата s е рискована. Всеки си има някаква, повече или по-малко ясна вяра: в нея той може да включва всичко каквото си пожелае.

 

 

НИ  ЕДНА  РЕЛИГИЯ

______________________________________________

         Думата РЕЛИГИЯ е още по-удобна и още по-малко компрометираща, защото включва комплекс от ритуали и форми, които всеки желаещ може много добре да спазва, но без какъвто и да е личен ангажимент. Кръщение, причестяване, женитба, погребение: четири житейски събития, между които „вярващите“ правят охотно... каквото си искат. Четири церемонии, които са напълно достатъчни, за да придадат на вашата религия достопочетен вид. Признайте, че това не ви струва кой знае какво: жертвувате само четири дена от живота си - и, при това, през последния от тях, инициативата вече не е ваша - а останалите три ще бъдат запълнени със семейни тържества, с вкусни ястия и с подаръци. - И вие ставате, или си оставате... добър християнин. Това е лесно, нали? Но знайте, прочие, че ужасно се заблуждавате!

 

 ВЕРУЮТО 

______________________________________________

         Всъщност, действително правилният въпрос, който искаме да ви зададем е: „КОМУ вярвате?“ -той отива много по-далече отколкото предполагате. Ако вярвате на Бога, когато Той говори, тогава цялата Библия се налага на вашето доверие, защото тя е действително онова, което твърди, че е: Словото Божие.

         Бог говори. Нима не казва истината? Нима Той не е единственият, който може да стори това? Да се усъмним в Словото му, т.е в Библията, би означавало да Го изкараме лъжец..

         „Който не  вярва в Бога, Го изкарва лъжец, защото не се е доверил на свидетелството, с което Бог е свидетелствувал за Своя Син“. - (1 Йоан 5:10 ).  

         Бог свидетелствува за Своя Син и всеки е отговорен за начина, по който ще приеме Неговото свидетелство, Неговия Син. Това е нещо съвсем различно от простото вярване, от  лакировката, прокарана върху религията: то се нарича ВЕРУЮ.

         „Вярата идва от слушане, а слушаното   от

Словото Божие“ (Римляни 10:17)

        

ПОЗИЦИЯТА  НА  ВЕРУЮТО

____________________________________________

         Не съществуват нито масово, нито семейно верую. Веруюто  представлява една лична позициия, която довежда всякой смирено да заеме определеното му от Словото Божие място: това е положението на създанието пред неговия Създател, на грешника пред светия Бог.

         И тъй като Бог е Онзи, който говори, веруюто изисква покорност от разума и от чувствата ни. То се доверява на всичко, което Бог изрича и за човека и на човека. То се доверява на това, което Той казва и за Исус Христос; то опознава и що представлява човешкото сърце: зло и неизлечимо-, и що е Божието сърце: изпълнено  с любов, с милосърдие и с прошка.

         Веруюто е разумно, търпеливо и смирено. То съди за миналото, приема настоящето и отправя взор към онова бъдеще, което скоро ще му даде потвърждение.

 

 

 

УБЕДЕНОСТТА  НА  ВЕРУЮТО

___________________________________________

 

         Веруюто приема  Божиите права върху света изобщо  и, по-специиално, върху човека. От Всевишния, а не от някаква човешка традиция, то научава, че Той е Богът, който съди, но който и опрощава.

         Веруюто е личното познание за Бога, разкрил Себе си чрез Сина си, Бог, който говори, но който също чува и който отговаря. Веруюто е живата връзка с този именно Бог, с нашия Отец, но така също и с Господ Исус Христос, чиято любов, както и чиято власт, признава.

         Тази своя увереност веруюто черпи от онова, което Бог заявява в Словото си:

         „Словото на вярата, което проповядваме, че ако с устата си изповядваш Господа Исуса и със сърцето си повярваш, че Бог Го е възкресил измежду мъртвите, ще бъдиш спасен“.

         „Бидейки оправдани с вяра, имаме мир с Бога, чрез Господ, нашия Исус Христос“. (Римляни 10:8,9; 5:1).

         „Живея с вярата в Сина Божий, Който ме възлюби и Който предаде Себе си за мене“. (Галатяни 2:20).

         „Без вяра не може да се угоди на Бога“. Евреи 11:6).

         Вие чувствате ли се изпълнени с тази вяра?

 

 


 

Цитати  от  Библията  според  един  подобрен  превод

Това разпространение на библейска книжнина има като единствена цел да ви запознае с посланието, което Бог ви отправя чрез Словото си: Библията. Тя няма нищо общо със сектите, които се стремят да ви направят свои привърженици.