СЪБРАНИ   В   ИМЕТО   НА

ГОСПОД    ИСУС    ХРИСТОС

Библейските цитати са предадени според възможно най-близкия до оригинала превод.


 

Дадена секта, църква или религиозно обединение, обикновено се обособява или чрез определено име или чрез някякъв принцип, около когото могат да се обединят хора. Понякога, може да се касае до по-обособените, повече или по - малко библейски възгледи на някой известен основател.

 

 

Но има и християни, които искат да се обединят не около определена, макар и много благочестива личност и не около някаква, макар и напълно вярна доктрина, а единствено около Господа Исуса Христа, Син на живия Бог. Те се опират на обещанието, направено от самия Него и което е винаги валидно : „… където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях“ (Матей 18:20).


КОИ   СА   ТЕЗИ   ХРИСТИЯНИ ?

Това са онези лица, намерили в мъртвия Исус Христос, възкръснал и сега прославен и седящ от дясно на Бога, Спасителя, от когото са се нуждаели. Той им е дал опрощение на греховете, мир с Бога и вечен живот. „Новото рождение“ ги е въвело в Божието семейство и им е дало правото да се наричат Негови чеда. И тези лица са вече християни не само по име, но и в действителност.

 

Христос е казал:

„Ако не се роди някой отново, не може да влезе Божието царство“ (Йоан 3:3,5)

МОГАТ  ЛИ  ДА  ИМАТ  ПО- ОСОБЕНО  ИМЕ ?

Нямат такова право, защото в Божието слово това изрично не се одобрява.

Един казва : Аз съм Павлов, а друг : Аз съм Аполосов … Какво е тогава Аполос и какво - Павел ? Служители, чрез които повярвахте“ (1 Коринтяни 3:4).

Нима Христос е разполовен ?“ (1 Коринтяни 1:13).

„…първо в Антиохия учениците бяха наречени християни“ (Деяния 11:26).

Следователно, вярващите не могат и не трябва да носят друго, освен Христовото име (т.е. да се наричат християни), „това почтено име, с което вие се назовавате“ (Яков 2:7).

НА  КАКВО  СА  ЧЛЕНОВЕ ?

Никъде в Библията не се говори за членовете на някаква по-особена Църква. Има една едниствена принадлежност : всичките истински Божии чеда са членове на „Христовото тяло“.

Ние, многото, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в този едни хляб участвуваме“ (1 Коринтяни 10:17).

Защото сме части на Неговото тяло - от Неговата плът и от Неговите кости“ (Ефесяни 5:30).

„Защото, както имаме много части в едно тяло, но не всички части имат една и съща служба, така и ние, мнозината, сме едно тяло в Христа и по отделно - части един на друг“ (Римляни 12:4,5).

Но сега Бог е поставил частите - всяка една от тях - в тялото, както е искал … А вие сте тялото на Христос и по отделно - части от Него“ (1 Коринтяни 12:18,27).

ПО - ДОБРИ  ЛИ  СА  ОТ  ДРУГИТЕ ?

Сами по себе си с нищо не са по-добри от другите и всичко дължат единствено на Божията благодат. Тя ги е спасила, тя ги пази и когато съгрешат и изповядат това на Бога, тя ги очистя (1 Йоан 1:9). Те знаят, че „плътта“, старата лоша природа, която не може да се подобри, е все още в тях и че са способни да опозорят Господа поради липсата на бдителност. Разпознават и обичат всеки истински християнин, с когото се чувствуват свързани чрез Светия Дух като членове на Христовото тяло.

КАКВО  Е  УЧЕНИЕТО  ИМ ?

Ни повече, ни по-малко, а учението на Божието Слово, на Светата Библия, обхващаща Новия и Стария Завет. Те изцяло я признават като Божието откровение, дадено на човека. Библията трябва да бъде единственото му правило за поведение и отговорът на всичките му житейски проблеми.

Цялото Писание е Боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправяне, за наставление в правдата“ (2 Тимотей 3:16).

КАКВО  ИСКАТ ?

Да се подчиняват на Божието Слово като следват смирено пътя, който той им сочи. Такова подчинение изисква отделянето от всичко, което не притежава изцяло Божието одобрение.

Не се запрягайте ведно с невярващите, защото какво общо имат правдата и беззаконието ? Или какво общение има светлината и тъмнината ? И какво съгласие има между Христос и Белиар [Велиал] ? Или какво съучастие имат вярващият и невярващият“ (2 Коринтяни 6:14,15).

И така, нека и ние излизаме към Него [Исус Христос] вън от стана, понасяйки Неговия позор“ (Евреи 13:13).

Вярващите, които се подчиняват на Божието Слово, за да могат да следват пътя, сочен им от Писанието, се оттеглят от всякакви групировки и религиозни формации. Според Писанието има само една истинска Църква (*), на живия Бог, на която принадлежат всички, родени отново.

 

(*) В настоящият трактат думата „Църква“ е използувана обикновено, за да обозначи думата, която в оригинала на старогръцкия текст означава „събрание“.

 

Вие също като живи камъни се съграждате в духовен дом, в едно свято свещенство, за да принасяте духовни жертви, приятни на Бога чрез Исус Христос“ (1 Петър 2:5).

Бог не понася светлината да се смесва с тъмнината. Поради това вярващите не могат да се смесват с невярващите, за да обожават светия Бог. От друга страна, макар и да им е много мъчно, те не могат заедно да вземат Причастието ведно с други християни, колкото и да са благочестиви последните, ако те участвуват в други формации, където Божието Слово не се приема като единствения и стриктен авторитет. Ето защо Господ е наредил на своите :

„… Излезте изсред тях и отделете се … и ще ви бъда Отец, и вие ще Му бъдете синове и дъщери, казва всемогъщия Господ“ (2 Коринтяни 6:17,18).

Който изповядва Господното име, да отстъпи от неправдата (или несправедливостта) … и да следва зедно с тези, които призовават Господа с чисто сърце, правдата, вярата, любовта и мира“ (2 Тимотей 2:19,22).

КЪДЕ  СЕ  НАМИРА  ОДОБРЕНОТО  ОТ  БОГ  МЯСТО  ЗА  ЕДИНЕНИЕ ?

А първите християни е казано :

И те постоянствуваха в учението на апостолите, в общуването, в разчупването на хляба и молитвите“ (Деяния 2:42).

Другаде можем да прочетем :

Има едно тяло и един Дух … един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог и Отец на всички“ (Ефесяни 4:4-6).

Бог е сглобил тялото … за да няма раздор в тялото“ (1 Коринтяни 12:24,25).

Сега аз ви умолявам, братя, чрез името на нашия Господ Исус Христос, всички да говорите в съгласие и да няма разцепление между вас, а да бъдете съединени в един и същ ум и в едно и също мнение“ (1 Коринтяни 1:10).

Тези истини и подканвания предоставят на вярващия основателна причина за скръб, произтичаща от разединенията всред самото християнство и от наличието на множество отделни църкви, не намиращи единствено основание в Словото. Това го подтиква да ги напусне и да се продържа към онова, което е било първоначално :

„… Нека онова, което сте чули отначало, то да стои във вас“ (1 Йоан 2:24).

„Защото никой не може да положи друга основа, освен тази, която е положена и която е  ИСУС  ХРИСТОС “ (1 Коринтяни 3:11).

КАКВО  Е  ИМАЛО  ОТНА ЧАЛО ?

Събирали са се в името на Господ Исус Христос, според вече цитираното Негово Слово :

„… Където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях“ (Матей 18:20).

Традициите, наложили се с течение на времето, не отговарят на Библейското учение, и, следователно са в разрез с Божията воля.

Християните, които в името на вярата се позовават на обещанието на техния Господ, отхвърлят в събранията си всичко онова, което е литургия, церемониал или молитви и проповеди, приготвени предварително. Те изпитват необходимостта да се представят просто и от все сърце под въздействието и водителството на Божия Дух, вместо да се поставят под ръководството или президенството на някой човек. Защото на човека не подобава да организира Църквата, а само да се подчинява на нейния Ръководител, който е Исус Христос.

„Дарбите са различни, но Духът е същият: Службите са различни, но Господ е  Същият; различни са и действията, но Бог е Същият, който върши всичко във всички“ (1 Коринтяни 12:4-6),

Всичко това се върши от един и същи Дух, който разпределя на всеки по отделно, както иска“ (1 Коринтяни 12:11).

Ние, които служим в Божия Дух и се възхваляваме с Христос Исус и които не се доверяваме на плътта“ (Филипяни 3:3).

НЕ  ВОДИ  ЛИ  ТОВА  ДО  БЕЗРЕДИЕ ?

„Бог не е Бог на безредието, а на мира, както е по всичките църкви на светиите“ (1 Коринтяни 14:33).

Следователно, подчинението на Божието слово не може да води до безредие. И обратно, в Божийте очи нищо не представлява по-голямо безредие от замяната на Божествения ред с людски наредби. Дори понякога и да са разумни и предпазливи, такива наредби са обида за Този, който ни приема при Себе си, защото те Го изместват от ръководството на Собствения Му дом.

Но там, където вярващите, съзнаващи собствената си слабост, се поставят под ръководството на Светия Дух, те научават, че Господ е верен на своето обещание : „Там съм и Аз посред тях“.

НЕ ВОДИ ЛИ И НАПУСКАНЕТО НА ЦЪРКВИТЕ  ОРГАНИЗИРАНИ  ОТ  ХОРА, ДО  ФОРМИРАНЕТО  НА  НОВА СЕКТА ?

Завръщането към „онова, което е било отначало“ не може да води до образуването на нова секта, защото Божието Слово никога няма да бъде основа на някоя секта, тъй като то е основата на Христовата Църква, сформирана от всичките истински Божии чеда. То представлява, точно обратно, израз на обединената и подчинена на Христос, сформирана на дадено място Църква. Нека бъдем добре разбрани : неколцината вярващи, сами по себе си, не представляват цяялата Църква на дадено място, но те са неин израз, отговарящ на Библейското учение и на Христовата Църква, подчинена на своя Наставник, събираща се в Негово име и уповаваща се Нему за всичко.

На практика, такава единица може да бъде сформирана само като се подчинява на Писанието, което означава, отделяне от всякаква религиозна човешка организация.

*              *             *

Вие желаете ли да следвате пътя на подчинението, посочено от Бог в Неговото Слово, което не може да ни заблуди ? Ако е така, постъпете като християните от Берия :

„… Те приеха словото с голяма готовност и всеки ден изследваха Писанията, за да видят дало това е вярно (Деяния 17:11).

Бог на какво място иска да ви види ? Направете от този толкова важен въпрос повод за молитви и Той сам ще ви посочи волята Си. Но за това има две условия : праволинейност и подчинение към Бога и към Неговото Слово.

ИМАМЕ  ЛИ  ПРАВОТО  ДА  ИЗБИРАМЕ ?

Господ Исус Христос обещава да бъде там, където са се събрани в Негово име двама или трима души. Тези хора са там, защото и Господ е там и на това място само Неговото име е признато и почитано. Там ги води любовта им към Христос и там те действителтно Го срещат.

Това, което трябва да отведе християнина на такова събрание, не трябва дабъде нито задължение, нито улеснението за общение, нито симпатия към едно или повече лица, нито пък традиция. Това не трябва да са дори и такива основателни мотиви, като например факта, че е бил приобщен към тази среда, че там е бил поучаван и съветван от някой забележителен проповедник и там е намерил благослов и евангелска дейност. Това, което трябва да го насочи към една или друга група вярващи, това е подчинението на Библейските поучения. Бог не ни позволява да избираме, а иска от нас да му се подчиняваме.ı

Подчинението е голямото доказателство за любовта, която трябва да засвидетелствуваме на Онзи, който пръв ни е възлюбил. „Ако Ме люби някой“, е казал Господ Исус, „ще пази Словото Ми“ (Йоан 14:23).

Любовта към Него е същевременно и най-силното чувство, което може да обединява помежду им онези, които Му дължат всичко.

Вие наистина ли се събирате в името на Исус Христос ?