ОТ  ПОГУБЛЕНИЕТО

 КЪМ  СЛАВАТА

 

БОГ  ДОТОЛКОВА  НИ  ОБИКНА…

 

 

Библейските цитати са предадени според възможно най-близкия до оригинала превод.

         1.       ЧОВЕКЪТ

    а.  Божият  образ

    б.  Падението,  смъртта,  съдът

 

         2.       ИЗКУПИТЕЛНАТА  ЖЕРТВА

    а.  Агнецът  Божий

    б.  Кръстът

    в.  Изкуплението

    г.  Извършеното дело

 

         3.      СПАСЕНИЕТО  ПОСРЕДСТВОМ                                      ВЯРАТА

    а.  Предложената  благодат

    б.  Вярата, приемаща предложения дар

 

         4.      ВЕЧНИЯТ  ЖИВОТ

    а.  Един  нов  живот

    б.  Изново  роден

 

5.       БОЖИЯТА  БЛАГОДАТ : ОПРАВДАНО,  БИЧАНО  ЧЕДО

 

         6.      ДУХЪТ  ВЪВ  ВЯРВАЩИЯ

 

         7.      ХРИСТОВОТО  ЗАСТЪПНИЧЕСТВО

       а.  Жертвоприносителят

       б.  Застъпникът

 

         8.      ОКОНЧАТЕЛНОТО  ИЗБАВЛЕНИЕ

 

 

         Следващите страници целят само да изложат в най-общи линии Божията любов към човека такава, каквато ни я разкрива Библията.

         Библията, наричана още  „Свещенно писание“ е „Божието слово“, откровението на Неговите мисли. И единствено в нея трябва да търсим познанието за Бога, както и самопознанието, за да проумеем сегашната си участ и да узнаем какъв ще бъде вечният ни живот. Ние можем единствено да се заемем с неотстъпното за самите вас четене на Библията, молейки се богу да благослови този прочит в името на вашата душа.

         Библията се състои :

         -  от  Стария  завет, разделен на 39 части или книги ;

         -  от Новия  завет, разделен на 27 книги (4 Евангелиета, Деянията на Апостолите, 21 Послания, Откровението).

         За да се улеснят цитиранията и издирванията, книгите са разделени на глави, самите те подразделящи се на стихове.

         Цитатите, които ще срещнете в този трактат, са взети от Библията и са придружени със съответните обозначения : книга, глава, стих. Така например : 1 Йоан 1:7 ще означава : Първо послание на свети  Йоан, глава 1, стих 7.

 

ОТ  ПОГУБЛЕНИЕТО

 КЪМ  СЛАВАТА

 

 

БОГ  ДОТОЛКОВА  НИ  ОБИКНА…

 

 

1.      ЧОВЕКЪТ

а) Божият образ

         Ние се различаваме от всички останали живи твари по земята доколкото, съзнателно или не, сме във взаимоотношения с Бога. Това, всъщност, е отличителният белег на човека. Бог, създателят на всичко, го сътвори по Свой образ и подобие. И не се ограничи само да го извика към съществувание чрез всесилното си Слово, но го и оформи, и му вдъхна „живителният дъх“. Той направи от човека едно привилигеровано, свързано с Него създание, и му даде да властвува над всички останали твари.

         Живителната искра у нас биде запалена от Божия дъх : тя не може да угасне. „Човекът се превърна в жива душа“. Затова, въпреки че тялото ни се превръща в прах, душата ни, онази нематериална част от нашето същество, е вечна. Онова, което ни издига над животинския свят, са не само интелигентността и говора ни, но и чувството ни за живота отвъд смъртта, както и присъщото ни устремление към божественото начало, налично дори и у най-примитивните народи.

         Бог, изпълнен с извечна благост към човека, му се разкриваше драговолно и всякога, по най-различни начини :

         Разговаряше направо с него през първите времена от съществуванието на човечеството ;

         Във всичко заобикалящо човека, Той остави постоянно свидетелство, което да му позволява, посредством интелигентността, да почувствува Неговата вечна мощ и Божественост ;

         И най-сетне, предаде последователните си наставления писменно, като накара свети хора, вдъхновени от Светия дух, да ги запишат. Ето защо сега, пълният сборник с Неговите  начини на общение и наставляване, представляващ Светата Библия, е сигурният извор, от който можем да черпим, за да се запознаем с Божията промисъл. Цялата Библия, и само Библията има за нас онзи безспорен авторитет на БОЖИЕТО СЛОВО. На нея единствено можем да се позоваваме, за да осветляваме взаимоотношенията си с Бога.

 

б)  Падението, смъртта, съдът

         Създанието може да бъде само в положение на зависимост по отношение на своя Създател. Библията ни разказва, как Бог наложил на първия човек една единственна възбрана : поставен в райската градина, Едем, Адам имаше достъп до всичко, с изключение на плода от дървото на познанието на доброто и злото, от който не биваше да яде в никакъв случай. Но той се поддаде на Сатанинските насърчения и престъпи забраната, като по такъв начин въведе греха в света (Битие 3).

         Това неподчинение представляваше незачитане на Божията заръка и предизвикателство към Божията власт. На Бога не оставаше друго, освен да изпълни присъдата си. Заедно с греха, смъртта, която е негово следствие, проникна в света и след Адам тя премина у всичките му потомци, защото всички те съгрешиха (Римляни 5:12-14). У всеки човек е заложен дълбокият стремеж да действува противно на Божията воля : това именно е „трехът“, подмолният извор на всички „грехове“, действия, слова, чувства, противопоставящи се на Божията воля.

         Човек е длъжен за цялото си поведение да дава сметка на Бога (Римляни 14:12). Новото качство, придобито чрез неподчинението, превърна човека в същество отговорно, различаващо доброто от злото, но неспособно да върши добро и да се въздържа от зло. Самата му природа, наследена от Адам, която в Библията се нарича „плът“, не може да се подчини на Божия закон (Римляни 8:7).

         Но и смъртта, на която човек е справедливо осъден, защото е грешен, не е окончателно уреждане на сметката. „Отредено е на людете да умрат накрая - и после идва съдът“, тържественно оповестява Божието слово (Евреи 9:27).

         Да умреш в греховете си (Йоан 8:24), да застанеш на съд пред Бога, преизпълнен с греховете си, колко страшна перспектива е това ! Това е, което прави смъртта да изглежда така страшна и което я превръща в „царя на всички ужаси“ (Йов 18:14). Човекът, обладан от страх, се мъчи да си внуши, че няма Бог, че „след смъртта е небитието“ ; и ето че Сатаната, вечният измамник, закотвя човека в неговото безверие.

         Но людското безверие с нищо не накърнява истината за Бога. И Библията предварително обрисува сцената на очакващия човека съд :

         „И видях глям бял престол и Седналия на него, пред чието лице побягна земята и небето ; и за тях се не намери място. След това видях мъртвите, малки и големи, да стоят пред трона ; отвориха се книги ; отвори се и друга книга - книгата на живота ; и мъртвите бяха съдени по записаното в книгите, според делата им. И морето върна мъртвите, които бяха в него, смъртта и Хадес (преизподнята) върнаха мъртвите, които бяха в тях и съден биде всякой според делата си ; а смъртта и преизподнята бидоха хвърлени в огненото езеро. Тази е втората смърт. И ако някой не бе записан в книгата на живота, бе хвърлян в огненото езеро“ (Откровение 20:11-15).

         Скъпи читателю, нима и ти се отправяш към тази страшна развръзка ?

         Няма ли начин да s се убегне ? Не се ли касаеше за книгата на живота ? Чий имена ще са вписани в този списък на спасените ? Безспорно онези, които не ще отговарят за никакви грехове. Но ето че в Библията неумолимо се заявява : „Никой не е праведен, няма дори и един“ ; „няма разлика, защото всички съгрешиха“ (Римляни 3:10,22,23).

         А съвестта ни като ехо повтаря Божествените слова. Търсим да умаловажим грешките си, да намерим извинения, да установим, в наша полза, паралел с някой по-виновен от нас. Напразно : не пред присъдата на някакъв човек ще се намерим изправени, а пред абсолютната Божия справедливост. Ние далеч не сме подготвени за нея ; следователно сме загубени, защото в себе си не намираме нищо ; заслужаваме само една вечност от нещастия, далече от Бога.

 

2.      ИЗКУПИТЕЛНАТА  ЖЕРТВА

а)  Агнецът  Божи

         Но онази книга на живота, в която трябваше да бъдеш записан, за да избегнеш присъдата, е наречена в един друг пасаж на Откровението (13:8) с многозначителното наименование „книга на живота на Агнето, принесено в жертва“. Държащият книгата на живота е пожертвуваното божие Агне, който, като жертва премина през смъртта на наше място, за да заплати за нашите грехове. Това е, както ни се казва, „явилият“ се „за да премахне греха, като се принесе Сам в жертва“ Христос (Евреи 9:26). Да погледнем на това по-отблизо :

         Бог, който е Свят, не може да подмине греха, да не го накаже ; за Него „виновният никак не може да бъде оневинен“. Но същият този Бог е и „Бог на любовта“, „милосърден и човеколюбив“ (Изход 34:7,6), който „намира откуп“ (Йов 33:24), т.е. начин да прояви милост към грешника, но и същевременно да го осъди за греха му.

         Какъв е този начин ? Бог, безспорно, не може да го намери сред хората : „Човек не може да изкупи брат си, нито да даде Богу откуп за него“ (Пс. 48:8/49:7). Никакъв източник всред тези грешни създания, които ще трябва да отговарят, и при това всеки сам за себе си, за ужасната си греховност.

         И тогава Бог, който е любов, „изпрати Еднородния си Син в света… за да стане изкупителна жертва за нашите грехове“ (1 Йоан 4:8-10). Любов необяснима, милост необозрима : обичният Син на бащата, предметът на Неговата вековечна обич, се превърна в Агнето, в жертвата за греха, „непорочният и чист, предназначен още преди свят да се създаде“ (1 Петър.1:19). Христос беше предвечният Божий източник срещу мизерната човещина. И в необходимия момент Бог Го изпрати ; а самият Христос, в пълно съгласие с Отца, се представи : „Ето, рече Той, ида, за да изпълня Твоята воля“ (Евреи 10:9).

         Той извечно беше до Бога : Той Самият беше Бог, Създател и Поддръжник на света (Йоан 1:1-3; Евреи 1:2,3; Колосяни 1:16,17) ; и чрез него „Бог се яви в плът“ (1 Тимотей 3:16). „Принизи Себе си, като прие образ на раб и се уподоби на човециите“ (Филипяни 2:7).

         Той влезе в света, както людете влизат в него, като се роди като дете, но още преди рождението си, бе оповестен като Син Божий и същевременно като Спасител, и чрез самото си име - „Исус“, което означава „Вечен спасител“ (Лука 1:31,32,35; Матей 1:21). Синът Божий, дошъл като Спасител, живя живота на човек, бидейки непрестанно и Бог, тъй както беше и човек. Това е необозримото тайнство на превъплъщението : Защото и „никой не познава Сина освен Отца“ (Матей 11:27; Лука 10:22).

         На земята имаше най-сетне, в лицето на Исуса, един съвършен, непорочен човек, чиято единственна цел беше да изпълни волята на Бога и да Го прослави. Бог на два пъти заяви : „Този е Моят възлюблен Син, в Когото е Моето благоволение“ (Матей 3:17; 17:5).

         Обаче този живот на съвършенство, посредством могъществото на Светия Дух, не бе в състояние да донесе спасение на людете. Напротив, неговата святост още повече подчертаваше тяхната неблагочестивост. Исус беше „истинската светлина“, тази, която „просветлява, идваща в света, всеки човек“ (Йоан 1:9). „Но човеците обикнаха повече мрака нежели светлината, понеже делата им бяха тъмни“ (Йоан 3:19). Исус беше същевременно проявление на Божията любов, но людете s отвърнаха с омраза. Те низвергнаха Божия пратеник. В края на своя път Христос можа да рече : „Те видяха и намразиха и Мене и Отца Ми“ (Йоан 15:24).

         Людската омраза стигна дотам, че хората Го приковаха върху кръста, за да Го умъртвят, светият Син Божий. Така достигнаха върха на неблагочестието си, поемайки върху си най-страшната вина, провиквайки се : „Кръвта Му нека бъде върху нас и върху чадата ни !“ (Матей 27:25).

         За човека можеше ли да има все още някакава надежда ? Никаква, разбира се. Е, добре, в тази именно крайност заблестяват по най-ярък начин безкрайната Божия милост и любовта му към грешника.

 

б)  Кръстът

         Ако многообичният Син Божий бе дошъл в света като човек, то бе не само за да води в него безгрешен живот, отдаден на Божията прослава, но и за да извърши чрез своята смърт делото за нашето спасение. Откупът, който никой вече сам осъден човек, не можеше да заплати за другите, Той можеше и идваше да даде. „Синът човешки, казваше Той, Сам наричайки се така, Синът Човешки не дойде за да Му служат, но да послужи и даде живота си като откуп за мнозина“ (Матей 20:28; Марко 10:45).

         Той, безгрешният, можеше да умре за другите, да заплати техния грях. Взе участие „в плът и кръв“, и така преоблече човечеството, та чрез смъртта Си да получи нашето освобождение (Еврей 2:14). „Но затова и дойдох“, добавяше Той (Йоан 12:27).

         Хората Го обрекоха на смърт, и поради това, вината им е пълна. Но те можаха да сторят това само защото самият Той се остави да бъде заловен и разпънат от тях. „Аз си давам (или оставям) живота, казваше Той,… никой не ми го отнема, но Аз Сам от Себе си го давам. Имам власт да го дам и имам власт пак да го взема“ (Йоан 10:17,18). Той „принесе душата Му в жертва заради греха“ (Исай 53:10). Беше доброволната жертва, поела сама върху Себе си греховете ни ; „и Всевишният стовари върху Му греховете на всинца ни“ (Исай 53:6).

         Божията справедливост изискваше наказанието за тези грехове, което Исус пое върху Себе си, да бъде понесено. И това е именно връхната точка на жертвата върху кръста.

         Исус изстрада най-напред болките от ужасното мъчение, на което го бяха подхвърлили  хората, и същевременно сърцето Му бе разбито от отхвърлянето. Но безкрайно по-страшни бяха онези страдания на изкупленето, страданията, наложени Му от самия Бог, заради нашите грехове.

 

в)  Изкуплението

         В продължание на три часа мрак обви земята и изолиран всред тъмнината, Спасителят понесе всичко що следваше от греховете, които Той доброволно бе поел. „Злини безбройни са ме окръжили ; постигнаха ме беззаконията им, то дори да виждам не мога ; те са повече от космите на главата ми ; моето сърце ме остави“ (Псалом 39:13/40:12), изрича Той пророчески.

         Той, Светият, Справедливият, „олицетвори греха заради нас“ (2 Коринтяни 5:21). Той, който когато бе човек, живееше в непрекъснато общение със своя Бог, Той бе изоставен. Неговото безкрайно побиращо сърце, през тези три часа изтърпя онова, което трябваше да бъде нашето вечно наказание. Къ края на тези часове на мрак, проехтя покрусенияму вик : „Боже Мой, Боже Мой, защо Ме изостави“ (Матей 27:46; Марко 15:34).

         Защо ? - за да може на безгранично виновните люде, спасени благодарение Божието милосърдие, да бъде спестено изоставянето, т.е. вечната раздяла с Бога, което все пак, в действителност, те зслужават.

 

г)  Извършеното дело

         Присъдата беше изпълнена. Този, който бе заел нашето място като подсъдим, изкупи провиненията ни, които доброволно бе поел върху Себе си, заявявайки : „Свърши се !“ (Йоан 19:30). Той приемаше смъртта, за да заплати изцяло онова що заслужава грехът, но я приемаше като победител : от тялото на мъртвия Христос избликнаха кръв и вода, след като един римски войник Го промуши с копието си (Йоан 19:34). Това бе залогът за едно всецяло завършено дело : водата, символ на очистването, означаваше, че отсега нататък греховете можеха да бъдат опростени ; кръвта, символизираща извършеното изкупление, сочеше, че изискванията на Божията справедливост, бяха удовлетворени.

         Сутринта, на третия ден, Бог засвидетелствува своето задоволство от жертвата на Сина Си като Го възкреси измежду мъртвите. Самият Исус се представи, оживял, на своите ученици, като в продължение на четири дни им даваше доказателства за своето възкресение (Деяния 1:3). И затова свидетелствата за този важен акт са много (1 Коринтяни 15:3-8).

         Сега Бог можеше да проявява милосърдието Си. На пропадналия грешник Той можеше да дари избавлението, което Исус изкупи на кръста. На врага Той можеше да възвести посланието за мир : „Примирете се с Бога !“ (2 Коринтяни 5:20), „Защото Христос… умря за нечистивите… Още когато бяхме грешни“ (Римляни 5:6,8). По такъв начин „Бог доказва любовта Си към нас“ (Римляни 5:8).

         Подобна любов може ли да остане незачетена ? Пази Божията любов, която в името на спасението на жалките същества, които сме ние, подложи Еднородния Си Син на съд и на смърт, може ли да ни остави равнодушни ? „Как ще избегнем, ако загърбим такова велико спасение“ ? (Евреи 2:3).

 

3.      СПАСЕНИЕТО  ПСРДСТВОМ  ВЯРАТА

а)  Предложената  благодат

         На кого, всъщност, се предлага тази милост ? - На пропадналия грешник, т.е. на всички, защото всички ние сме грешни. „Тези, които са здрави, нямат нужда от лекар, нуждаят се болните. Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние“ (Лука 5:31,32). Ако вие самите не сте се убедили,че сте виновни пред Бога, ако не ви плаши перспективата от предстоящия съд, вие сами отблъсквате това послание, сякаш то не е предназначено за вас. Мислите си че нямате нужда от него. Ние можем само настойчиво да ви предупредим : Пътят ви на личната справедливост ви води към погубление. Поставете сеза момент под Божията светлина и ще съзрете какво представлявате в действителност. Сменете посоката, покайте се, докато е време.

         Но ако приемете Божията присъда, според която сте „умрели в грешките и греховете си“ и разделени от Него, изворът на живота, тогава послушайте Неговото оповестяване на благодатта Му.

 

б)  Вярата,  приемаща  предложения  дар

         „Но какво трябва да направя, се питате, може би вие, за да получа прощението му за мене самия ?“ Какво да сторя ? - Нищо. Ние не можем да направим нищо, но можем да вярваме. Милостта ни се дава безвъзмездно (Римляни 4:3-5). „Правя“ е дума на горделивецаа, който не иска да признае своята пълна безпомощност, и който би искал само да бъде съучастник в съвършенното божие дело. „Вярвам“, напротив, е думата на Бога, който неуморно повтаря : „Повярвай ! Само повярвай !“

         - „Повярвай в Господа Исуса Христа и ще се спасиш“ (Деяния 16:31).

         - „Ако с устата си изповядваш Господа Исуса, и със сърцето си повярваш, че Бог Го възкреси от мъртвите, ще се спасиш. Понеже със сърце се вярва за оправдаване, а с уста се изповядва за спасение“ (Римляни 10:9,10).

         - „Който вярва в Сина, има вечен живот“ (Йоан 3:36).

         - „Чрез Него (Исус) ви се възвестява прошка на греховете, и от всичко, от каквото не сте могли чрез закона Моисеев да се оправдаете, чрез него се оправдава всякой вярващ“ (Деяния 13:38,39).

         - „Мислим, че човек се оправдава с вярата, без делата по закона“ (Римляни 3:28).

         - „Човек се оправдава не чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исуса Христа, и ние повярвахме в Христа Исуса, за да оправдаем чрез вярата в Христа, а не чрез дела по закона ; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя плът“ (Галатяни 2:16).

         - „По благодат сте спасени чрез вярата ; и това не е ваша заслуга - Божий дар е ; не е от дела, за да не би някой да се самовъзхвали“ (Ефесяни 2:8,9).

         - „Бидейки оправдани с вяра, имаме мир с Бога, чрез Господа нашего Исуса христа“ (Римляни 5:1).

         И сам Исус потвърждава :

       - „Истина, истина ви казвам : който слуша Словото ми и вярва в Оногова, Който Ме е изпратил, има вечен живот и не ще бъде осъден, защото е преминал от смъртта към живота“ (Йоан 5:24).

         - „Истина, истина ви казвам, който вярва в Мене, има живот вечен“ (Йоан 6:47).

         - „Тази е волята на Отца Ми, всеки, който разпознае Сина и повярва в Него, да има живот вечен“ (Йоан 6:40).

         Такава е евангелската простота, която е „… сила Божия за спасение на всеки вярващ“ (Римляни 1:16).

         Изпитвате ли все още съмнение ? Послушайте тогава заключението, което апостол Йоан дава във своето благовестие : „Това е написано, за да повярвате, че Исус е Христос, Син Божий, и като вярвате, да имате живот в неговото име“ (Йоан 20:31) ; както и онова, което дава в своето послание : „Това писах до вас, вярващите в името на Сина Божий, за да знаете, че имате живот вечен“ (1 Йоан 5:13).

         Обаче, да вярваш в Исус, да вярваш „в Неговото име“, не означава само да приемаш за вярно, че Той е живял тук, на земята, че е умрял върху кръста, както и да приемеш още общото твърдение, че това е било извършено заради спасението на света ; но това значи още в Него да вложиш изцяло доверието си ; значи да проумееш сам това, което Той е извършил ; значи да наставиш върху собственото си положение на пропаднал грешник стойността на неговата жертва, очистващата сила на пролятата Му кръв.

         Каква само стойност имат за жадуващата опрощение душа така ясните твърдения на Словото, касаещо ефикасността на Христовата кръв :

         - „Кръвта на Исуса Христа, Неговия Син, ни очистя от всеки грях“ (1 Йоан 1:7).

         - „След като сме се оправдали в кръвта Му“

(Римляни 5:9).

         - В Исус Христос, Възлюбления „имаме изкупление чрез кръвта Му, прошка на греховете според богатствата на неговата благодат“ (Ефесяни 1:7).

         - „Вие сте изкупени… с драгоценната кръв на Христос“ (1 Петър 1:18,19).

         - „Кръвта на Христа, Който чрез Духа Светаго принесе Себе си непорочен Богу, ще очисти съвестта ни от мъртви дела“ (Евреи 9:14).

         Пролятат кръв, това е отнетият живот, това е смъртта. Такава е, следователно, силата на Христовата кръв, такава е ползотворността на Неговата смърт : чрез кръвта Му ние сме очистени от всякой грях, оправдани сме, откупени сме.Това е сигурната участ на всички онези, които вярват ; „оправдавайки се даром, с Божията благодат, чрез изкуплението в Исуса Христа, Когото Бог отреди да бъде с кръвта Си умилостивна жертва чрез вярата в Неговата кръв“ (Римляни 3:24,25).

         Дано и вие да можете от все сърце да присъедините гласа си към химна на всичките откупени : „Нему, Който ни възлюби и изми от греховете ни със Своята кръв… слава и владичество во веки веков !“ (Откровение 1:5,6).

 

4.      ВЕЧНИЯТ  ЖИВОТ

а)  Новият  живот

         Вярата в Господа Исуса, „предадения за нашите грехове и възкръсналия за наше оправдание“ (Римляни 4:25), ни дава сигурност, че не само няма да бъдем осъдени и че никога няма да погинем, но и че още отсега имаме вечен живот. „Трябва, казва Исус, да се издигне Синът Человеческий, та всеки, който вярва в Него, да не погине, но да има вечен живот“ (Йоан 3:14-16). Вярващият се ражда за един вечен живот. Вечният живот, който той получава е не само едно безкрайно съществувание, но е и божественият живот вътре в него и то още отсега.

         Никодим, онзи иудейски предводител, на когото Исус бе заявил нещата, които току-що цитирахме, разпознаваше в Негово лице учител, изпратен от Бога. Но това не беше изразът на една истинска вяра ; подобно доверие издава уповаване в собственото съждение. Така че Исус му рече : „Истина, истина ти казвам : ако някой се не роди отново, не ще може да види цаарството Божие“. Сетне, поради неразбирането, проявено от Никодим, Той потвърждава : „Истина, истина ти казвам : ако някой се не роди от вода и дух, не може да влезе в царството Божие… вие трябва да се родите отново“ (Йоан 3:2,3,5,7).

 

б)  Изново  роден

         Бог не се задоволява само да заличи греховете, допуснати от старата ни природа, която Словото нарича „плът“ и която върши само злини, но Той ни дарява един нов живот и една нова природа. Налице е едно ново раждане, осъществено чрез Словото, което се символизира от водата и от Светия Дух. Божието Слово, докоснало душата чрез Божия Дух, събужда съвестта ни, поражда вярата ни, подтиква ни към покаяние, извежда ни от смъртта към живота и създава у нас един нов човек : „Вие, възродени не от тленно семе, а от нетлненно, чрез Словото на живия Бог, Който пребъдва довеки“ (1 Петър 1:23). „Който е в Христос, той е нова твар, старите неща преминаха, ето, всичко стана ново ; а всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез Исуса Христа“ (2 Коритяни 5:17,18).

         Този, когото Бог е спомогнал да се спаси, има вече други мисли, други стремежи, друг обект за своята обич : Спасителят, който страда и който умря заради самия него. Както Исус обясняваше на Никодим, новото раждане е абсолютно необходимо. Промяната, която се извършва у родения изново, свидетелствува, че той действително вярва в Христос.

 

5.      БОЖИЯТА  БЛАГОДАТ :  ОПРАВДАНО, ВЪЗЛЮБЕНО  ЧЕДО

         Вярващият, очистен от греховете си, изново роден, има отсега нататък сигурно положение. Той не само е освободен от своята виновност, която тегнеше върху му, но е оценен положително, счита се за праведен. Благодарение на вярата си в Бога, вижда Спасителя, който като възкръсналия Христос измежду мъртвите, потвърди, че изкуплението на кръста напълно задоволява Неговата святост. Вярата, на този който я има, му се „вменява за праведност“, прави го „праведен“ пред Бога (Римляни 4:22-25).

         Бог ни идентифициира със Собствения си Син : „Онзи, който не знаеше грях“ (Христос) ; „Бог го стори грях, та да станем чрез Него праведни пред Бога“ (2 Коринтяни 5:21). Самият Христос е нашата правда : „Христос Исус… стана за нас премъдрост от Бога, и правда, и освещение, и изкупление“ (1 Коринтяни 1:30).

         „Бидейки оправдани поради нашата вяра, имаме мир Бога, чрез Господа нашего Исуса Христа“ (Римляни 5:1), един сигурен мир, справедливо отреден ни от Бога. И нещо повече, защото чрез Христос „получихме и достъп до тая благодат, в която сме сега“ (Римляни 5:2). Чрез Христовата кръв се приближихме до Бога (Ефесяни 2:13), оказахме се в най-тясна близост с Него : Бог „ни осинови за Себе си чрез Исуса Христа по благоволение на Своята воля, за да бъде хвалена славата на Неговата благост, с която Той ни е облагодетелствувал чрез Своя Възлюбен“ (Ефесяни 1:5-7). Той ни осинови. „Той ни роди по Своя воля чрез словото на истината“ (Иаков 1:18). Родени сме от Него. „Всякой, който вярва че Исус е Христос, от Бога е роден“ (1 Йоан 5:1). Дошъл сред своя народ Израел, Христос не бе приет от него ; „но на всички ония, които Го приеха, на вярващите в неговото име, даде възможност да станат чада Божий, които не от кръв са родени, нито от плътска и мъжка похот, а от Бога се родиха“ (Йоан 1:12,13). „Вие всички сте синове Божий, чрез вярата в Христа Исуса“ (Галатяни 3:26). „Вижте каква любов ни е дал Отец, за да можем да се наричаме чеда Божий… Възлюбени, сега сме чеда Божий“ (1 Йоан 3:1,2).

         „И ако сме чеда, ние сме и наследници : наследници Божии и съналедници на Христос“ (Римляни 8:17). Исус, „предводителят на нашето спасение“, чрез когото се осветихме и достигнахме до славата като синове, не се срамува да ни нарича братя (Евреи 2:10,11). И първото Му обръщение към ученициите Му след неговото възкресение е изрично : „Иди при братята ми, казва той на Мария, и им кажи : възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог“ (Йоан 20:17).

 

6.      ДУХЪТ  НА  ВЯРВАЩИЯ

Духът  на   осиновение

         Славното положение на Божий чада има за следствие приеманетона Светия Дух : „Понеже вие те синове, Бог изпрати в сърцаата ви Духа на Своя Син“ (Галатяни 4:6). Духът Божи, който е в нас, ни позволява съвсем свободно да примем тези синовни връзки : „Вие приехте Духа на осиновение, чрез когото викаме : Авва, Отче !“ (Римляни 8:15).

 

Връзката

         Духът свързва вярващите в Христос в едно тяло (1 Коринтяни 12:13). Чрез Христос „и едните и другите имаме достъп до Отца, в единия Дух“ (Ефесяни 2:18). В Господа ние сме „споени заедно, за да бъдем жилище Божие чрез Духа“ (Ефесяни 2:22).

 

Помазването

         Бог ни помаза с Духа като с посветително благовоние, за да Му служим, за да познаваме глъбинните Божии неща, за да получаваме и споделяме мидлите Му (2 Коринтяни 1:21; 1 Коринтяни 2:10-15; 1 Йоан 2:20,27).

 

Печатът

         „Бог ни запечата“ (2 Коринтяни 1:22). „Вие бяхте запечатани с обещания Светий Дух“ ; „Вие бяхте запечатани от Светия Дух Божий за деня на избавлението“ (Ефесяни 1:13; 4:30). Бог положи своя Дух върху ни като печат, като незаличим знак, че ние Му принадлежим, че сме Негови завинаги.

 

Залогът

         Бог „ни даде в сърцата залога на Духа“ (2 Коринтяни 1:22; 5:5). „Светият Дух на обещанието е залогът за нашето наследство“ (Ефесяни 1:14). Светият Дух в сърцата ни е едновременно и сигурен залог и предусещане за бъдещата ни благодат в славата.

 

Освещаването

         Присъствието на Светия Дух във вярващия налага на практика пълното скъсване със злото ; „Не знаете ли, че тялото ви е храм на Светия Дух, Който живее във вас и Когото имате от Бога. И че не принадлежите на себе си, защото с голяма цена сте закупени. Затова прославете Бога в телата си“ (1 Коринтяни 6:19,20).

 

Могъществото

         Откупеният от Христа желае, съвсем естествено, да живее за своя Господ. Уви, скоро, по собствен опит, той се уверява, че сам не обладава никаква власт, за да води чист и свят живот : не доброто, което иска, прави, а злото, което не иска, него върши (Римляни 7:19). В него има един нов човек, роден от Бога, който не греши (1 Йоан 5:18) ; но има в него и една порочна природа, „старият човек, който изтлява в прелъстителна похот“ (Ефесяни 4:22). Той трябва да научи чрез собствения си опит и чрез Словото :

         - че в него, т.е. в плътта му, няма нищо добро ;

         - че в него е още грехът, който е чужд на новия човек ;

         - че в него няма никаква сила, която да обуздае старата природа (Римляни 7:14-23).

         И когато, най-сетне, открил своята пълна неспособност, той се вижда принуден да умолява за помощ (Римляни 7:24), научава, че онова, което за него е било невъзможно, Бог го ге сторил заради него : Старата природа, която кара толкова да страда новия човек и от която той не е в състояние да се освободи, Бог я усмърти върху кръста чрез Христа (Римляни 6:5,6; Галатяни 2:20). Бог го ге казал : Християнинът трябва само да вярва. Трябва да остави своето старо „аз“ на мястото, което Бог му е отредил, т.е. в смъртта.

         И тъй като сам той е безсилен да стори това, Бог му е предоставиледна подобна мощ : Светият Дух, който му е дал, и който го обитава. „Ако чрез духа умъртвявате деянията на тялото, ще бъдете живи“ (Римляни 8:13). „Живейте духом и ще бъдете неподвластни на плътските щения“ (Галатяни 5:16). Така Бог ни освобождава от тежестта на греха, след като вече ни е освободил от тегнещата над нас поради греховете ни присъда.

 

7.      ХРИСТОВОТО  ЗАСТЪПНИЧЕСТВО

         Освен това, всред славата в която възлезе, нашият Господ Исус Христос неуморно продължава да се застъпва за своите. „Христос, който умря, но още и възкръсна, Който е и отдясно на Бога… ходатайствува за нас“ (Римляни 8:34). Така изпълнява Той двойната мисия и на първосвещенник и на застъпник.

 

а)  Първосвещенникът

         „Имащи такъв велик Първосвещенник, Който е преминал през небесата, Исуса, сина Божий, нека се държим о вероизповеданието ; защото ние имаме не такъв първосвещенник, който би могъл да ни съчувствува в нашите немощи, а такъв, Който е изкушен като нас във всичко, освен в греха“ - „Той може винаги да спасява ония, които дохождат чрез Него при Бога, понеже е всякога жив,за да ходатайствува за тях. Защото точно такъв Първосвещенник ни трябваше, свят, невинен, непорочен, отделен от грешниците и станал по-висок от небесата“ - „Защото Христос… влезе… в самото небе, за да се яви пред Божието лице“ (Евреи 4:14,15; 7:25,26; 9:24).

         Христос, нашият Първосвещенник, прави така, щото чрез всесилната си подкрепа, нашият живот, тук долу, въпреки слабостта ни, да е в хармония с прекрасното ни положение, което Той спечели за нас чрез делото си пред Бога. Това е всекидневното ни сапсение, което намираме в живот с Него.

 

б)  Застъпникът

         „Кръвта на Исуса Христа, Неговият Син, ни очистя от всеки грях“ - „Ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен, за да ни прости греховете и ни очисти от всяка неправда“ - „Ако някой съгреши, то пред Отца имаме застъпник Исуса Христа, Праведника ; и Той е омилостивение за нашите грехове“ (1 Йоан 1:7,9; 2:1,2).

         От Божия страна разполагаме с всичките възможности, позволяващи ни да живеем разделени от злото и да вървим по Исусовите стъпки. Но ако, поради недоглеждане, ни се случи да съгрешим, нашето общуване с Отца и със Сина Му Исус Христос се прекъсва. Оставащи си завинаги Божии чеда, защото това положение не може да ни бъде отнето, но чеда непокорни, ние вече не се ползуваме от радостната свобода, която имахме при Бога.

         Тогава Исус Христос, като същински адвокат, поема нашата защита : той буди съвестта ни чрез Словото, осветява ни върху положението ни, подтиква ни към покаяние и към изповядване на греховете ни и така връща на смутената ни душа мирната и благословенна радост, произтичаща от синовните ни взаимоотношения с Бога ; и всичко това благодарение на делото, благодарение на което Той веднаж за винаги ни оправда. По такъв начин Той ни освобождава от сегашните следствия на нашите залитания.

 

8.      ОКОНЧАТЕЛНОТО   ИЗБАВЛЕНИЕ

         Пред себе си, ние, вярващите, имаме едно окончателно избавление : От небесата „ние очакваме и Спасителя, Господа нашего Исуса Христа, Който ще преобрази унизеното наше тяло тъй, че то да стани подобно на Неговото славно тяло, със силата, чрез която Той може да покорява на Себе Си всичко“ (Филипяни 3:20,21). А и според множеството пасажи в Светото Писание, ние още от сега, чрез вярата си притежаваме спасението на душата си (1 Петър 1,9) ; защото на кръста бе изкупено цялото ни същество и ние очакваме освобождаването, изкупуването на нашето тяло (Римляни 8:23,24). Ние ще бъдем изтръгнати далече от тази земя на мъки и на борби във вечните обиталища, получили, подобаващи за това славно пребиваване тела. Там „няма да влезе нищо нечисто, нито оонова що е гнусно и лъжливо, но само онези, които са записани при Агнеца, в книгата на живота“ (Откровение 21:27). Това е голямото, окончателното избавление. Ние ще се освободим дори и от присъствието на греха. Ще станем подобни на нашия Спасител и всички заедно завинаги ще бъдем с Него.

         Такава е надеждата на християнина, утехата му в дните на траур. Когато вярващите заспиват в Христовото лоно, телата им за някое време се превръщат на прах, но душите им се умиротворяват в близостта на техния Спяасител. „Напуснали телата си, те се прибират при Господа“ (2 Коринтяни 5:8). Апостол Павел считаше, че „да се освободиш и да бъдеш с Христа, това е много по-добро“ (Филипяни 1:23). Това е онова щастие, за което Исус на кръста уверяваше покаялият се разбойник : „Истина ти казвам : днес ще бъдеш с мене в рая“ (Лука 23:43).

         Но това щастливо състояние е само очакване за още по-голями благочестини. Скоро ще се изпълни обещанието на нашия Господ : „Ще дойда и ще ви взема при Мене“ (Йоан 14:3). Писанието ни пояснява как ще се извърши предстоящото Идване на Христос, целящо да вземе своите си :

         „Сам Господ с повеление, съпътствуван от гласа на Арахангел и от тръба Божия, ще се спусне от небето и мъртвите в Христа ще възкръснат първом ; после ние, останалите живи, заедно с тях ще бъдем грабнати на облаци, за да срещнем Господа във въздуха, и така винаги с Господа ще бъдем“ (1 Солуняни 4:16,17).

         Това събитие наближава съвсем. „Ето, скоро ще дойда“ ни повтаря Исус (Откровение 22:7,12,20). Нека поради това ние да бъдем подобни на слуги, очакващи своя Стопанин (Лука 12:35-40). Да се стараем да бъдем такива, каквито Той иска да ни намери при своето идване.

         Ето го, Той идва, Този, който ни възлюби и предаде Себе си заради нас, Който прие нашите грехове в тялото си върху кръста и ни освободи от вечните мъки с цената на Собствените си страдания ; Този, който за нашата вяра е най-добрият Спасител, Този, в който имаме вечен живот, Който ни доближи до Бога, като Негови обични чеда ; Този, чието възнесение в Славата ни дари с изпращането на Духа в нашите сърцаа ; Този, който през целия ни живот се грижи за нас като Пастир, на когото е скъпо стадото Му.

         Нека заедно повдигнем взор, ние всички, Неговите откупени, които образуваме Църквата Му, неговата невяста во веки веков, и да изречем в един глас : „Амин, дойди Господи Исусе !“ (Откровение 22:17,20).